Джулия Хибърлин

  • b1756517515has quoted4 months ago
    Хората, родом оттук, често се връщат, особено онези, дето са се клели, че никога няма да го направят.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    Истината е, че аз не съм смела. Дори нямам особено силна воля. Просто повече ме е страх да не се случи едно нещо, отколкото друго.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    Ако гадостите не могат да ме погледнат в очите, няма как да знаят, че съм човешко същество.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    – Изстреляй куршум и може да измине километър, преди да уцели нещо невинно – произнася Ръсти.

    – В смисъл?

    Той дръпва дълго от цигарата си и я смачква с пета.

    – В смисъл, че светът е необятно и нечестно място.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    Хората никога няма да се научат, че сам под слънцето навън е по-опасно от заедно нощем. Винаги се придържай заедно с партньора си е правило от детската градина, което трябва да се спазва до живот.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    Единственото наистина интересно нещо е случващото се между двама души в една стая.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    В тъмното всички сме еднакви.

    Майка ми изричаше това, когато ме целуваше за лека нощ.

    Имаше предвид, че в тъмното от нас остава единствено душата ни.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    Срязвай, не ръгай. С Мери така си пожелавахме лека нощ и довиждане в Дома, така си казвахме и обичам те. Истината е, че разполагахме единствено с бяло пластмасово ножче и го използвахме да си мажем фъстъчено масло върху крекери. Но момичетата не ни закачаха, защото не бяха сигурни.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    не искаш да се ровя. Може би дори съм сигурен, че не го искаш. Ти си от момичетата, дето все бягат. Постоянно срещам такива като теб.
  • b1756517515has quoted4 months ago
    Душата ми е изтощена от спасяване.
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)