Елин Пелин

Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето

Скоро след заминаването на Павел Елка се измени страшно.

Най-после силите я напуснаха съвършено. Тя едвам можеше да донесе пълни менци от чешмата до дома, ако не си починеше по пътя.

Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак.

Тя се отби и тръгна по воденичарския

Геракът остана в къщи само със Захаринчо и дядо Маргалак

лете той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце.

Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса, после казваше, но като човек съвсем чужд на себе си:

— Добре съм… Припичам се на слънцето!

Той дотегна на всички. Никой вече го не жалеше. Само Захаринчо, който бързо растеше, отиваше често при него, запитваше го едно-друго и му помагаше да стане.

Една зима Петър взема Захаринчо, увърза му ушите с кърпа и му каза:

— Сега да вървим!

Захаринчо тръгна, без да знае къде. Той беше на осем години.

Край село ги срещнаха селяни, спряха се и запитаха:

— Къде така?

— Ще го водя в града да му търся работа — отговори Петър, като бързаше. — Няма кой да го гледа — притури той.