Николай Костов

Една сила ме тласка към цел, която не познавам. Ще бъда неуязвим до момента, в който достигна тази цел; когато аз повече няма да съм ѝ нужен, и муха би могла да ме повали.“ Тези думи на Великия Наполеон

Терзаем се при всяка дума.

Животът ти бе пропилян, премина през изпитания. В края на всеки път стои Победата и чака. Но ти бързаш, проявяваш малодушие и се връщаш назад.

Множеството не вижда сирени, не чува песни във въздуха. То е сляпо, глухо, труди се, привело глава в трюмовете. А най-отбраните, водачите, чуват само една Сирена – собствената си душа – и по царски разточителстват в живота с нея.

Нефелен си и се срамувам да те водя със себе си!

Съществува единствено човешката душа.

Христос, Буда, Мохамед откриха бездна. Но прехвърлиха мост и преминаха по него. А заедно с тях по същия този мост преминаваха човешките стада. Те са пастирите. Те са героите.

Един става герой по Божия воля. А друг чрез собствената си борба. Боря се

А ти целият все още си обзет от тревоги и отдаден на безделие.

А една заран да станеш и да кажеш: „Думите! Словото! Друго спасение не съществува! В моя власт аз нямам нищо друго, освен двайсет и четири оловни войничета, ще обявя мобилизация, ще поведа армия, ще победя смъртта!“.