bookmate game

Тахере Мафи

  • Maggie Dimitrovahas quotedlast year
    Е, браво на мен, казвам си. Успях да получа сърдечен удар на 17-годишна възраст.
  • Yoana Dragnevahas quoted23 days ago
    — Насочи пистолета в правилната посока, Ейрън. Това е абсурдно.

    Ейрън.

    Едва не прихвам в смях сред цялата тази лудост.

    Малкото име на Уорнър е Ейрън.
  • Yoana Dragnevahas quoted23 days ago
    — Застреляй я — казва Уорнър — и ще пръсна черепа ти.
  • Yoana Dragnevahas quoted23 days ago
    — Колко пъти — пита Андерсън — си заплашвал да ме убиеш? Колко пъти съм се будил посред нощ, откривайки те с пистолет до леглото ми дори като малко момченце? — Той килва глава. — Десет пъти? Петнайсет? Да си призная, загубил съм бройката. — Впил е поглед в Уорнър. И отново се усмихва. — А колко пъти — казва със значително по-висок глас — си успял да го доведеш докрай? Колко пъти ме застреля? Колко пъти избухваше в сълзи и се извиняваше, и се вкопчваше в мен като някое малоумно…
  • Yoana Dragnevahas quoted23 days ago
    Адам е на колене, страх и болка, ужас и гняв са изкривили всяка черта по лицето му и аз го разтърсвам, за да се опомни, карам го да ми каже какво има, а той не помръдва, замръзнал е на земята с прилепени към тялото на Андерсън очи, ръцете му се пресягат да докоснат косата, така съвършено оформена едва преди няколко минути, а аз го моля да проговори, да ми каже какво е станало, и имам чувството, че светът се преобръща в очите му, сякаш всичко, което някога е смятал за зелено, сега е станало кафяво, сякаш всичко, което преди е било горе, сега е долу, сякаш вече нищо няма да е същото в този свят и всичко хубаво си е отишло… и той разтваря устни.

    Опитва да проговори.

    — Баща ми — казва Адам. — Този мъж е баща ми.
  • Yoana Dragnevahas quoted22 days ago
    — Книгите — казва той, дръпвайки боксерките си нагоре и закопчавайки ципа на панталоните си, — са лесни за унищожение. Но думите ще са живи, докато хората ги помнят. Трудно е например да забравиш татуировка. — Закопчава копчето си. — Май преходността на съвременния живот ни кара да бележим кожите си с мастило. — Казва той. — То ни напомня, че светът е оставил своята следа върху нас, че още сме живи. Че никога няма да забравим.
  • Rubyhas quoted2 years ago
    Израсна тук. Когато го срещнах, живееше в стара пазарска количка, която беше намерил край магистралата
  • Rubyhas quoted2 years ago
    Съхранение на съпругата му?

    Не разбирам за
  • Rubyhas quoted2 years ago
    Адам го няма вече.

    Първата ми любов. Първият ми приятел. Единственият ми приятел във време, когато нямах нищо, а сега вече го няма и не знам как ме кара да се чувствам това.
  • Rubyhas quoted2 years ago
    Дръж се

    Не се предавай

    Вдигни поглед

    Бъди силна

    Не се предавай

    Дръж се

    Изглеждай силна

    Стъпи здраво на крака
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)