Тахере Мафи

Е, браво на мен, казвам си. Успях да получа сърдечен удар на 17-годишна възраст.

Аз не водя нормален живот

Аз съм просто последица от катастрофа

Готвим се за кървава война

Парализиращо е да не знаеш как да докажеш невинността си. Това е историята на живота ми, повтаряща се отново и отново, и отново… откакто се помня, опитвам да убедя хората, че не съм опасна, че не съм искала да нараня никого, че не съм целяла да се получи

Вечно се извинявам. Извинявай, извинявай. За това, че съм себе си, за това, че не мога да се променя, колкото и да искам, заради тялото, в което живея, заради ДНК-то, което никога не съм искала да имам, заради това, че не мога да бъда друг човек. 17 години от живота ми минаха в опити да се променя

— Как е възможно да съм толкова близо до теб, а в същото време да те чувствам убийствено далеч?

Надеждата кара хората да правят ужасни неща.

В ден като днешния е твърде студено за живот

А всъщност ми се иска да изкрещя: кои сте вие да решавате кой трябва да умре