Тахере Мафи

Е, браво на мен, казвам си. Успях да получа сърдечен удар на 17-годишна възраст.

— Насочи пистолета в правилната посока, Ейрън. Това е абсурдно.

Ейрън.

Едва не прихвам в смях сред цялата тази лудост.

Малкото име на Уорнър е Ейрън.

— Застреляй я — казва Уорнър — и ще пръсна черепа ти.

— Колко пъти — пита Андерсън — си заплашвал да ме убиеш? Колко пъти съм се будил посред нощ, откривайки те с пистолет до леглото ми дори като малко момченце? — Той килва глава. — Десет пъти? Петнайсет? Да си призная, загубил съм бройката. — Впил е поглед в Уорнър. И отново се усмихва. — А колко пъти — казва със значително по-висок глас — си успял да го доведеш докрай? Колко пъти ме застреля? Колко пъти избухваше в сълзи и се извиняваше, и се вкопчваше в мен като някое малоумно…

Адам е на колене, страх и болка, ужас и гняв са изкривили всяка черта по лицето му и аз го разтърсвам, за да се опомни, карам го да ми каже какво има, а той не помръдва, замръзнал е на земята с прилепени към тялото на Андерсън очи, ръцете му се пресягат да докоснат косата, така съвършено оформена едва преди няколко минути, а аз го моля да проговори, да ми каже какво е станало, и имам чувството, че светът се преобръща в очите му, сякаш всичко, което някога е смятал за зелено, сега е станало кафяво, сякаш всичко, което преди е било горе, сега е долу, сякаш вече нищо няма да е същото в този свят и всичко хубаво си е отишло… и той разтваря устни.

Опитва да проговори.

— Баща ми — казва Адам. — Този мъж е баща ми.

— Книгите — казва той, дръпвайки боксерките си нагоре и закопчавайки ципа на панталоните си, — са лесни за унищожение. Но думите ще са живи, докато хората ги помнят. Трудно е например да забравиш татуировка. — Закопчава копчето си. — Май преходността на съвременния живот ни кара да бележим кожите си с мастило. — Казва той. — То ни напомня, че светът е оставил своята следа върху нас, че още сме живи. Че никога няма да забравим.

Израсна тук. Когато го срещнах, живееше в стара пазарска количка, която беше намерил край магистралата

Съхранение на съпругата му?

Не разбирам за

Адам го няма вече.

Първата ми любов. Първият ми приятел. Единственият ми приятел във време, когато нямах нищо, а сега вече го няма и не знам как ме кара да се чувствам това.

Дръж се

Не се предавай

Вдигни поглед

Бъди силна

Не се предавай

Дръж се

Изглеждай силна

Стъпи здраво на крака