bookmate game

Даниел Лори

  • Ивайла Димитроваhas quoted7 months ago
    Предупредих те, но ти въпреки това създаде проблеми. Ако нещо се беше случило с Елена, вече щеше да си на дъното на река Хъдсън.
  • Teodora Petkovahas quoted5 months ago
    Тя стоеше до мъж, за когото реших, че е дядо ѝ, но той изведнъж я хвана за задника.

    Хаха интерестно

  • asighas quoted5 months ago
    Това означава, че на този свят няма място за съжаление и че човек трябва да вкуси горчивото, преди да опита сладкото.
  • asighas quoted5 months ago
    Жената е като пакетче чай –
    не можете да кажете колко е силна,
    докато не я поставите в гореща вода.
  • b1166003489has quoted8 months ago
    Върви в ада, Алистър.

    – Бил съм там, Русо, и не съм впечатлен.
  • b1166003489has quoted8 months ago
    Мразя те.

    – Мисля за теб.

    Тези три груби думи изпълниха въздуха помежду ни и паднаха на пода с трясък, който ме разтърси до основи. Кръвта ми се охлади, когато тишината между нас ме докосна със студени пръсти.

    Гледах с широко отворени очи.

    Той наблюдаваше изражението ми, а в погледа му прочетох горчива усмивка.

    – Ето ти шибаната тайна.

    Той изпи питието си, остави чашата на бара и се отправи към вратата. След като сложи ръката си на бравата, спря и се обърна към мен.

    – Искаш ли да знаеш защо не те докосвам?

    Поклатих глава.

    – Защото, ако го направя, няма да мога да спра. Не и преди да потуша този прекрасен огън в очите ти – каза той и погледът му проблесна. – Не се затваряй отново сама в една стая с мен, Джиана.
  • b1166003489has quoted8 months ago
    – А ако нещата се окажат сериозни?

    Ще го убия.

    Очите му се присвиха.

    – Ако продължава да върши глупости, ще излезе, че семейството проявява слабост. Тя добре знае последствията. Ако имат връзка, той е мъртвец, а тя ще си понесе наказанието.

    – Да не си посмял да я докоснеш.
  • b1166003489has quoted8 months ago
    Той затръшна вратата на колата и тръгна към мен.

    – Не можеш да приключиш с мен. Никога.
  • b1166003489has quoted8 months ago
    Вратата се отвори.

    Някъде отвътре светеше свещ и хвърляше сянка върху фигурата му. Присъствието му обаче беше като светлина в мрака.

    – Ще умра – задавих се аз, опитвайки се да си поема дъх.

    – Всичко е наред, малышка – каза той с мек, но вдъхващ сигурност глас. – Ела тук.
  • b1166003489has quoted8 months ago
    оже би си играех с дявола, но никой досега не ме беше предупредил, че дяволът ще ми хареса толкова много.

    Усетих го как се напрегна. Пръстите му преминаха през косата ми, към долната част на гърба ми, а гласът му стана дрезгав.

    – Кажи ми кой те нарани, Джиана.
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)