Евелина Пенева

От мястото си на дивана, откъдето се виждаше задният ни двор, наблюдавах как народът се хвърля в басейна ми, осветен от милион различни светлини.

Казваше, че ревността е данъкът, който посредствеността плаща на гения, а аз не съм била посредствено момиче.

Тя отне сестра ми, аз щях да отнема невинността ѝ.

Мускулите ѝ по гърлото се движеха в унисон с онова, което исках да направя с нея.

Погледите ни продължаваха да са приковани един към

друг, а аз се чудех дали и тя направи същата връзка като мен.
Нас. Как ближем сладоледа на другия.
Тя вкусваше киселия ми вкус.
Аз се опивах от сладостта ѝ.

Джейми не каза нищо и каза всичко едновременно.