Антония Нотева

Това му беше хубавото да си самотник – можеш да се държиш като прасе и никой няма да ти направи забележка…

еговата усмивка грейна като ехо на нейната. „Странно как смехът сближава“ – мина ù през ума. И с безкрайния миг бе свършено, а разумът бе погребан там, където му е мястото – два метра под земята.

Романтиката беше мъртва, и то отдавна, щом никой не беше чувал за нея.

Знам само, че богаташите не са по-щастливи от обикновените хора, а това идва да докаже, че между парите и щастието няма знак за равенство.

Понякога човек има нужда от повърхностна приказлива приятелка, която да не те оставя да потъваш в собствените си мисли...

рябваше ù лекар... не, психолог... не, манастир...

аз умея да се влюбвам несподелено и да преживявам всичко само в главата си

Заслужаваш човек, който ще цени и уважава твоята уникалност, а няма да я заклеймява като странност и отклонение от нормалното...

Всеки миг с този мъж беше едновременно борба за оцеляване и абонамент за екстаз...

двамата принципно мислим сходни неща за изневярата: тя омърсява преките участници в нея и ограбва третия човек.