като излиза от затвора, Раджат Гупта казва пред „Ню Йорк таймс“, че си е научил урока:
„Не се привързвайте прекалено към нищо – към своята репутация, към своите постижения или нещо друго. Като си помисля сега, какво значение има? Окей, тази история несправедливо унищожи репутацията ми. Но това щеше да бъде притеснително само ако много държах на репутацията си.“
Това изглежда като възможно най-лошата поука от неговото преживяване и ми се струва утешително самооправдание на човек, който отчаяно иска да си върне репутацията, но знае, че я е загубил безвъзвратно.
Репутацията е безценна.
Свободата и независимостта са безценни.
Семейството и приятелите са безценни.
Да бъдеш обичан от онези, които искаш да те обичат, е безценно.
Щастието е безценно.
А най-добрият начин да запазите тези неща, е да знаете кога е време да спрете да поемате рискове, които могат да им навредят. Да осъзнавате кога имате достатъчно.