Апостроф

Любовта често е възприемана като незряло и интензивно чувство на притежание, което излиза от егото и се бърка със сексуална страст. Това не е любов

Кажете си, преди да започнете четенето, както и всеки път, когато отваряте книгата отново: „Позволявам си да се свържа с очевидната скрита истина за емоциите!“ И това е всичко. Нека да започнем…

Всъщност да си емоционален е човешко и блокирането на емоциите е един нечовешки акт, който се случва на земята.

Сега имаме само секс и нищо от другото. Сексът е синоним на любов, сексуалният оргазъм на емоционално преживяване, а всичко това е една илюзорна действителност с подменени ценности.

От една страна, човек смята себе си за емоционален, защото постоянно мисли за емоциите, но не си позволява да ги усеща. Това е като да ядеш и дъвчеш вода – хем не става, хем твърдиш, че го правиш.

И да, ние оцеляваме, но нищо повече. Живеем в първа чакра – правим секс, храним се, спим и така до края на живота ни. Животът не е оцеляване, той е едно вълнуващо приключение с неочаквани обрати.

На земята сексът отдавна се тълкува като любов, защото голяма част от хората живеят все още в енергията на първа чакра, а там наистина сексът е равен на любов. Просто това е ниско ниво на осъзнатост и разбиране на реалността

свързани с емоционалния си свят и чувствата си, ние усещаме себе си, собствената си истина и се свързваме с личното си щастие. А това е начинът, по който ще живеем оттук нататък, ако искаме в живота ни да има изобилие, любов, удовлетворение и радост.

Забързани да вървим напред, често без цел и посока, ние забравяме откъде идваме

Щастието обаче винаги е индивидуален процес и той е само за смелите