Черни рози

— Майсторе, къде ти е хармониката? Защо вече не свириш?

Той ме погледна, мълча дълго, после махна с ръка, измести краката си и каза глухо и отдалечено:

— Любов!

Разбрах го и не исках да го разпитвам повече.

Ще бъдат ли щастливи така тия хора, когато утре намерят богатството и изгубят прекрасната и опоителна измама?