bg
Ники Френч

Безкраен четвъртък

Notify me when the book’s added
To read this book, upload an EPUB or FB2 file to Bookmate. How do I upload a book?
Поредицата психологически трилъри на Ники Френч с главна героиня психотерапевтът Фрида Клайн продължава с още изпитания за главните герои.
Преди двадесет години тийнейджърката Фрида Клайн е нападната жестоко в собствения си дом. Тогава никой не иска да ѝ повярва — нито полицията, нито майка ѝ, нито приятелите ѝ. Тя напуска града, завършва психология и никога не се връща.
Сега появата на стара съученичка на Фрида променя правилата на играта. Тя моли Клайн за помощ за дъщеря си, която твърди, че е била нападната у дома. Никой не вярва на историята на момичето. Едно тежко събитие, което прилича до болка на случилото се с Фрида.
Фрида попада в тъмнината, от която умът ѝ се е опитвал да избяга толкова години, когато се завръща в родния си град — място, криещо ужасна тайна… А там нищо няма да попречи на тези, които я знаят, да спрат Фрида да открие истината.
Ще съчувствате на Фрида, докато страда от старите си рани, и ще ликувате, когато зараснат.
This book is currently unavailable
341 printed pages
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • Svetla Nikolovashared an impression9 months ago
    💧Soppy

Quotes

  • b9686431438has quoted2 years ago
    Отново се появи Макс и този път очевидно беше пиян, защото се олюляваше на краката си, подносът в ръцете му също се олюляваше и виното в чашите се плискаше по него.
  • b9686431438has quoted2 years ago
    Тук си в безопасност и можеш да споделиш неща, които е невъзможно да кажеш на друг човек, защото аз съм ти непозната.

    Беки извърна лице. Последва дълго мълчание.

    - Гади ми се - промърмори тя.

    - Искаш да кажеш, че буквално ти се гади?

    - И двете. - Засмя се тихо. - Как се казваше? Метафорично, това беше думата. Учителят ми може да се гордее с мен. Гади ми се - метафорично и буквално.

    - Говорила ли си с някого за това?

    - Не, отвратително е.

    - Знаеш ли защо го правиш?

    - Храната също е отвратителна. Хората вземат парчета от мъртви животни и късчета риби, и мухлясало сирене, и мръсни корени от пръстта и ги слагат в устата си, и ги дъвчат. И после ги преглъщат и всичко потъва дълбоко в телата им, и гние там вътре.

    Беки погледна Фрида, сякаш за да види ефекта от думите си.

    - Ябълките са наред - продължи тя. - И портокалите.

    - Значи гладуваш, защото храната те отвращава?

    - Не обичам сливи. Мразя банани. И смокини.

    - Беки...

    - Какво? Мразя тоя тъп разговор. На кого му пука какво ям? По цял свят има хора, които гладуват, а тук на едно горкичко малко, богато момиченце му се гади, защото...

    - Защото?

    - Защото. Защото, и толкова. Просто дума.

    - А бягствата от училище?

    - Скучно е.

    - Училището е скучно?

    - Да.

    - Така, щом училището е скучно, кое според теб е интересно?

    - Едно време обичах да плувам в морето, особено когато вълните са големи. Да плувам в дъжда.

On the bookshelves

fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)