Под тъмни небеса

Разяжда гърдите ми кървава рана,

отпущат се в немощ ръце…

А в целия свят ти едничка остана

най-скъпа за мойто сърце…

Аз умирам и светло се раждам —

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Живота бездушен ме люто измами,

крилата ми светли скова

и с клетви и вопли сред пропастни ями

наведох аз горда глава.

А някога слънчевий блясък обичах,

сънувах победни борби

Властта ти на демони власт е,

в гласа ти заплаха трепти,

че в сока на светло причастие

отрова си капнала ти.

Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Ако загинеш — загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!

-------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна —

и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.

Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна

и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.