След изпълнението ми на обяд беше сигурно, че приятелите на Орион от анклава му ще го дръпнат настрана при първа възможност и ще му теглят едно конско как трябва да престане да се среща с мен, а това вероятно щеше да го пробуди и да го накара да осъзнае, че всъщност сме нещо като двойка. Колкото и да бях раздразнена, виждах как прозорецът ми с възможности се затваря, така че докато връщахме подносите си, попитах Аадхия:
– Може ли да отлеем среброто сега, в рамките на учебния ден?
Струва ми се, че се съгласи, предимно защото намираше за редно да угоди на една откровена лунатичка.
– Да, разбира се – прие и Орион с повдигане на раменете.
Поехме право надолу към работилницата, та никой от Ню Йорк да не успее да го пресрещне.
През деня слизането долу е по-търпимо. Повечето ученици се опитват да избягват работилницата толкова близо до края на срока, но поне стълбите и коридорите са осветени и като стигнахме там, не бяхме единст