Цар Алкохол

Сега в заключение мога да кажа само едно: дълбоко съжалявам, че моите деди не са унищожили своевременно цар Алкохол. Съжалявам, че цар Алкохол все продължава да цъфти на всяка крачка в онова общество, където съм се родил. Иначе аз нямаше да се запозная с него и нямаше да се сближа с него до такава степен.

В края на краищата аз дойдох до заключение, че с удоволствие ще посетя пак всички тия прекрасни места само при едно условие – с чаша в ръка

През това дълго петмесечно пътуване аз се убедих, че алкохолът съвсем не заема място между потребностите на моя организъм, но затова открих и друго, а именно че тази потребност се корени изключително в ума и общуването с хората. Мисълта за алкохола веднага предизвикваше у мене по асоциация представата за приятелска компания, а когато мислех за компания – асоциацията беше алкохолът. Компанията и алкохолът бяха слети в моята представа като сиамски близнаци. Те никога не се явяваха поотделно.

Жените са истински пазители на расата. Мъжете са прахосници, търсачи на приключения, картоиграчи и в края на краищата винаги жените ги спасяват. Едно от първите химически изобретения на мъжа е алкохолът и той не престава да го произвежда и пие до наши дни

Потъвайки в пиян сън, аз все още чувам у себе си ридаещ глас на младостта, както го е слушал Хари Камп:

Аз слушам младостта, която вика в мрака:

„Изчезна моята някогашна радост от живота;

няма нищо, на което да се опрат нозете ми.

Утрото се разтапя в ден.

То не може да се спре нито за секунда.

То трябва да изпълни хоризонтите със светлина,

която се изпарява по-скоро от аромата на розата.

Моята неочаквана дъга дойде –

и ето, вече си отива…

Да, аз съм млад, защото умирам.“

Клоун – ето какво трябва да бъдеш в живота – Клоун. Ако е необходимо да бъдеш философ, по-добре да вземем за образец Аристофан

като изпразвам чашата си, цитирам Ричард Ховай:

„Остави въздържанието! Животът и любовта като нощта и деня ни се предлагат сами, на своите собствени условия. Не на нашите! Приеми техните дарове, докато можеш да ги приемаш, докато самият тебе не са те приели червеите!“

Нощта и Безносата винаги са се представяли на човечеството като людоеди, които дебнат пътниците по пътя на живота. И метафизиците е трябвало по всякакъв начин да се промъкнат покрай тях, макар с цената на лъжата. Те са били оскърбени от железния закон на Еклезиаста, по който хората умират като всички други животни, и краят им е еднакъв. Вярванията те са превърнали в планове, религиите – в средства, а философията – в тактика, като искрено са мислили с тях да победят Безносата и Нощта.

Блуждаещи светлинки, мистическа мъгла, психически хиперболи, душевни оргии, скимтене в мрака, магьоснически гностицизъм, покривала и тъкани от думи, невнятен субективизъм, изкуствено обобщение и натрупване, онтологически фантазии, психически халюцинации – ето с какво са пълни твоите книжни рафтове. Погледни ги – всичко това са плодове на жалко бесуване на жалки безумци и буйни бунтовници – всички тези твой шопенхауеровци, стриндберговци, толстоевци и ницшеанци.

Тази твоя плът – наистина ли си ти? Или това е нещо странично, което ти принадлежи? Какво нещо е твоето тяло? – Машина, която превръща раздразнението в реакция. Раздразнението и реакцията се запомнят. От тях се създава опитът. Следователно твоето съзнание се състои от такива опити. Ти във всяка минута представляваш от себе си само онова, което в тази минута мислиш. Твоето аз е едновременно и обект, и субект. Твоето съзнание само подсказва нещата и в същото време се подсказва от тях. Мислителят е мисъл, знаещият – знание, обладателят – обладаваната вещ.

Веднъж аз, Джуан Дзъ, сънувах, че съм пеперудка, която лети насам-натам с лекотата на истинска пеперудка. Помня, че при това следвах само капризите на пеперудката и съвсем изгубих усещането за своята човешка личност. Внезапно се събудих и се почувствувах човек, почувствувах сам себе си. Но не знам дали бях човек, който бе сънувал, че е пеперудка, или сега съм пеперудка, която сънува, че е човек.“