Бели нощи — Сантиментален роман

Ако можех да обичам и двама ви наведнъж! О, ако вие бяхте той!“

„О, ако той бяхте вие!“

Защо той не сте вие? Защо той не е като вас? Той е по-лош от вас, макар че го обичам повече от вас.

Аз ще ви обичам почти като него…

когато сме нещастни, ние чувствуваме по-силно нещастието на другите; чувството не се разпръсква, а се концентрира…

Дори и двадесет години да бях ви обичал, все пак не бих ви обичал по-силно, отколкото сега!

И се питаш: къде са твоите мечти? И клатиш глава и казваш: колко бързо отлитат годините! И пак се питаш: какво направи с годините си? Къде погреба най-хубавото си време? Живял ли си, или не?

безплътни мечти, — и да правя това, защото и тия глупави мечти ги няма, защото няма с какво да ги изживееш!

И напразно мечтателят се рови като в пепел в старите си мечти и търси в тая пепел поне някаква искрица, за да я раздуха, да стопли с накладения отново огън изстиналото си сърце и отново да възкреси в него всичко, което преди е било така мило, което е трогвало душата, карало е кръвта да кипи, изтръгвало е сълзи от очите и така разкошно е мамело!

изживяваш предишните си идеали: те се разбиват на прах, на отломъци; а ако няма друг живот, тогава трябва да го строиш от тия отломъци. А при това душата търси и иска нещо друго!

О, бъдете благословена, мила девойко, задето не ме отхвърлихте от първия път, задето мога вече да кажа, че съм живял поне две вечери в своя живот!