Способността да се понася един повече или по-малко монотонен живот, би трябвало да се придобива още в детството. Съвременните родители търпят сериозна критика в това отношение; те осигуряват на децата си прекалено много пасивни забавления, като например шоу и вкусни неща за ядене, и не осъзнават колко е важно за едно дете дните да си приличат, с някои редки изключения, разбира се. Удоволствията на детството като цяло би трябвало да са такива, които детето чрез известни усилия и изобретателност извлича от заобикалящата го среда. Удоволствия, които са вълнуващи и в същото време не включват физическо натоварване, какъвто е например театърът, би трябвало да са рядкост. Вълнението е от рода на наркотиците и потребността от него ще става все по-голяма и по-голяма, а физическата пасивност по време на вълнението противоречи на инстинкта.