Войната на буквите

Защото хора се секат със саби, крепости се рушат с тарани, села се горят, но народ – не. Може да бъде унищожен само когато изтриеш лицето му, изрисувано от традиции, достижения, език и букви.

– В историята и знанието, което носят буквите, в мислите, които пробуждат, и думите, с които хората рисуват света си – обясни патриархът. – В чудото, в което им позволиш да се превърнат. Буквите са кръвта на народите. На свободните народи. Тайната им е в сътворяването, което прави човека личност, а множеството – народ. В изписването и изричането им с вяра, които обединяват дух, природа и тяло в мощна сила. Буквите носят историята на народите, които са ги сътворили, от траките, през персите, през земите край планината Имеон, Кападокия, през северните степи и Китай, та чак до днешните български земи. Това знание дава святост на едни и я отнема на други, които си я присвояват с лъжа.

– И Ижа, тоест съединение, Како Люди Мыслите – Наш Он Покой. Каквото вие люде мислите, това ще е светът ни... Господи, колко точно е речено! Буквите създават мислите, мислите – света ни. Всичко е казано само в една азбука. Това са буквите на хората точно както ни учиха монасите от Херсон. Те не носят имена, както всички други по света, а значения, знание! И не се изричат като азбука, а като послание през времето и пространството.

– Страхът носи гняв. Гневът ослепява, приспива ума, ако не си по-хитър от него и му обърнеш гръб!

Дървото не вижда гората. Не ограничавай разума си.

Събери мислите във волята си, не в ограниченията на очакванията. Наложи на тялото си, че зависи от ума!

Боли те, защото очакваш да боли. Очакваш, защото знаеш, че раните болят – обясни търпеливо Кордан. – Очакваш, защото имаш рана на гърба и гърдите и знаеш, че трябва да болят.

Боли те, защото очакваш да боли. Очакваш, защото знаеш, че раните болят – обясни търпеливо Кордан. – Очакваш, защото имаш рана на гърба и гърдите и знаеш, че трябва да болят.

Не мога да помръдна... – простена той.

– Това очакваш. Способностите ни достигат само очакванията. Оставиш ли ги да те водят, сетивата ти ги превръщат в реалност

Черноризецът казваше, че няма цвете без семе, няма борба без идея, не съзират очи без знание. А семената на знанието били буквите. Мислиш за тях, затова ги виждаш