Дневник на чумавата година

Мога обаче да повторя, че смъртта очевидно ще помири всички ни и че отвъд гроба ние пак ще станем братя. На небето, където, надявам се, ще дойдем от всички партии и изповедания, ние няма да намерим нито предразсъдъци, нито заблуди; така всички ще бъдем от една вяра и на едно мнение. Защо да не можем да вървим заедно ръка за ръка към онова място, където ще съединим сърцата и ръцете си без ни най-малко колебание и в най-пълна хармония и обич? Защо не можем да направим това тук, на земята ‒ по това не мога и няма да кажа нищо повече, освен че трябва да се съжалява за това положение на нещата.

Не мога да си представя по каква причина, но сега, струва ми се, бяха по-склонни да вярват на пророчества и астрологически заклинания, сънища и всякакви бабини деветини, отколкото преди или след чумата.