Сред хилядите отчаяни хора, пътуващи по калните пътища на Европа, са Щайнер и Керн. И двамата бягат, но няма къде да отидат. Не и през 1939 г. Не и когато си отведен под конвой до поредната граница, принуден да преминаваш от една държава в друга, да започваш всеки път отначало. И така, докато не се наложи да си тръгнеш и от там.
Щайнер и Керн живеят от ден за ден, като продават връзки за обувки за по няколко пенита. Въпреки това двамата с изненада откриват, че са останали и хубави неща в този свят. За единия това е Париж, за другия — любовта… Сред безсърдечната жестокост и безжалостните закони все още има човечност и милосърдие. И несравнимо е щастието в това да се влюбиш, да оцелееш и да разкажеш историята си, за да не бъде забравена…
