Неотразимите Грейвс

„Бъди благодарна на тези, които са ти помогнали, когато си била в беда, както и на тези, които не са ти помогнали. Първите си струва да запазиш, а вторите са ти помогнали да го осъзнаеш.“

хората са дълбоко несъвършени същества

Смущението и срамът вървят ръка за ръка. Те са част от живота.

проблемът с чувствата е, че нямат нищо общо с логиката.

какво е една нощ сред океана от дни в живота пред теб?

Има толкова много версии на реалността.

– Ела с мен – казвам, като му се отплащам за всички онези години, откакто ме спаси от удавяне. – Има още една глава от нашата история, която искам да напиша

Може би дори с дете. В друга вселена може би мама щеше все още да е с нас. Може би тази вечер щяхме да вечеряме, докато тя се грижи за детето ни. Но има и друг свят

– Бъди моя завинаги, Евър. Стани моя съпруга. Майка на децата ми. Човекът, с когото подавам общи данъчни декларации. Искам всичко това. И доброто, и лошото. Скучното и интересното. И всичко останало, което сами ще определим

Има формата на ръката ѝ – ръката, която ме люлееше, бършеше сълзите ми, която ме издърпа на безопасно място, когато паднах на релсите – и е татуирана до последния си сантиметър точно като ръката на мама в реалния живот