– И да чакаш. Да пазиш в себе си онова, човешкото, което все още притежаваш. Да не изпадаш в екстаз и умиление, натрисайки на хората ненужната им Светлина. Да не си позволяваш цинизъм и презрение, мислейки се за чист и съвършен. И най-трудното – да не се разочароваш, да не се откажеш, да не станеш равнодушен.
– Не е богат изборът... – казах аз.