Брайс каза дрезгаво:
— Това не е котка.
Хънт стигна до апартамента тъкмо навреме да чуе думите на Брайс през затворената входна врата. След миг вече беше вътре, със светкавици около пръстите.
— Ох, я по-спокойно — каза принцът на Пропастта и скочи върху масичката за кафе.
Итън изруга и прескочи дивана с нечовешка ловкост. Тарион посегна към ножа на бедрото си, извитият връх на чието острие бе предвиден да нанася още по-голяма щета при изваждане.
Острите зъби на Аидас проблеснаха.
— Мислех, че сме приятели, Орион.
— Казвам се Хънт — процеди ангелът и по зъбите му пробяга светкавица, ужили езика му.
И едно грешно движение да направеше принцът, щеше да го изпържи. Или поне щеше да опита. Не смееше да откъсне поглед от Аидас дори за да провери къде точно се намира Брайс. Рун щеше да я задържи назад.
— Както желаеш — отвърна Аидас, прекоси масичката и скочи на килима.
Ярка светлина изпълни периферното зрение на Хънт. Видя Рун да стои от другата страна на Брайс със Звездния меч в ръка.
Брайс обаче — голяма изненада! — тръгна напред. Хънт опита да й препречи пътя, но тя лесно го заобиколи и каза с вирната брадичка:
— Радвам се да те видя отново, Аидас.
Рун, Тарион и Итън като че ли вдишаха едновременно.
Хънт затаи дъх, когато котката отиде до нея и се заусуква около глезените й.
— Здравей, принцесо.