Упование

някои от нас не си вземат поука от жегата. Трябва ни огън.

– Трябва ли да стана за сутрешните си задължения?

Джейк присвива очи от объркване.

– Искам да кажа, че сега имам нови, които продължават до късно през нощта?

Той завърта очи, леко ми се озъбва и ме плясва по задника.

Това беше трудната част – казвам аз, леко захапвам устните ѝ и се настанявам между бедрата ѝ. – Следва забавната.

Изскубвам се от ръката му, отблъсквам се от плота и си тръгвам, но не успявам да направя две крачки. Той ме хваща за ръката, придърпва гърба ми към гърдите си и се задъхвам, когато обвива ръцете си около тялото ми и държи лицето ми така, че да го погледна.

– Усещаш ли това? – изръмжава той над устните ми, докато ме бута към мивката. Дебелият, твърд край на члена му побутва задника ми и аз изстенвам. – Ти ми причиняваш това, Тиърнън.

Всъщност не мисля, че идеята е добра – казва той зад мен. – Ние… няма да повлияем добре на едно момиче.

– Аз не съм момиче.

– Спала ли си с мъж? – пита той с дрезгав глас.

Сърцето ми прескача.

Бавно поклащам глава.

Той се навежда близо до ухото ми.

– Целувала ли си се някога?

Кимам.

– А на места, различни от устата ти?

Топлината между краката ми ме прогаря.

– Не, чичо Джейк.

Хайде да ме напердашиш… – повтарям аз и търся очите на Джейк в огледалото за обратно виждане. – Никога през живота ми не са ме пляскали.

Той вдига очи и среща погледа ми.

– Продължавай в същия дух и ще извадиш късмет.

Той ме вижда, спира и се усмихва. След това оставя каската си обратно и идва зад мен, пресяга се около кръста ми, повдига ризата ми и завързва двата ѝ края високо горе. Възелът застава точно под гърдите ми, коремът ми е гол, а той ми намига с нахалните си сини очи. Намръщвам се.

– Покажи малко плът, за да им стане интересно – изчуруликва той. – А като казвам „стане“, имам предвид…

Тогава може би ти трябва да ме заведеш.

Той спира да върти макарата и аз спирам да дишам. Това прозвуча някак…

Боже мой.

– С теб ще съм в безопасност – бързам да добавя и обръщам глава, за да го погледна. – Нали така?

Той поглежда към мен и сякаш почти не диша.

– Да – измърморва той.

Освен това винаги получават най-красивите – продължава той. – Досега. Сега ще държат най-красивата у дома и за себе си, нали?

– Аз бих си тръгнал – казва той. – Бих си тръгнал на мига. Ти си тук, а няма нужда да бъдеш. Аз съм тук, а не искам да бъда.
– Мястото е толкова добро, колкото и всяко друго – отговарям тихо аз