Оризовата майка

В гърдите си все още усещах как мърда това странно грозно чудовище — ревността. То е безмилостно. Никога няма да разбера защо го допускаме така близо до сърцата си. То се преструва, че прощава, но никога не го прави.

Времената бяха жестоки, а приятелите — малко.

нея най-важно бе да бъдем по-добри, по-умни и по-смели. Провалът беше невъзпитано куче, което трябваше да живее в чужда къща. А когато ние наистина се проваляхме, което се случваше често, тя го приемаше като лична обида. Тъжният неоспорим факт беше, че всички ние, взети заедно, не можехме да се наместим и на малкия й пръст нито по способности, нито по интелигентност.

Когато си млад, е трудно да разрушиш стена, която си построил с червените тухли на егоизма и си циментирал с мрачна гордост.

По онова време бях прекалено млада, за да знам, че изключителната красота е проклятие. Щастието отказва да дели едно легло с красотата.

По онова време бях прекалено млада, за да знам, че изключителната красота е проклятие.

В очите й прочетох гнетяща любов и болка. Отсега нататък животът щеше да ме научи, че любовта на детето никога не е равна на болката, която изпитва майката. Тя е дълбока и сурова, но без нея майката не е истинска майка.