Кралица на нищото

Винаги съм предполагал, че ще съм вкусен - чувам го да казва, макар да забелязвам, че той не взема от месото

Проклятието е разрушено. Кралят се завърна

И после от сиянието излиза Кардан - гол и покрит с кръв.

Жив.

звездите. Мисля си колко по-умна е Бомбата от мен, защото тя имаше шанс и се възпол‍

И тогава, с голи ръце, той чупи кръвната корона. Тя се троши като детска играчка, сякаш в ръцете му вече не е метална, а е крехка като ядец

Да, и след това върховният крал се появява на прага ни, готов да събори цялата сграда, за да те намери. И когато най-сетне

- Приличаше на рицар от приказка тази нощ - казва той тихо до шията ми. - Вероятно от мръсна приказка.

- Разбирам - казвам и ставам. - В такъв случай ще приема съвета ти точно в духа, в който ми го даваш. - Обръщам се към нея от вратата и казвам онова, което най-малко ще й хареса: - И следващия път очаквам реверанс.

- Ей, смъртното момиче с маската - казва той. - Миришеш на кръв.

Обръщам се. Толкова съм отчаяна и вбесена, че избълвам първото, което ми идва на ума.

-Ами нали съм смъртна. И съм момиче, сър. Ние кървим всеки месец, както луната се изпълва всеки месец.

Той ме поглежда с отвращение.

Музикантът също изглежда леко ужасен.

Къде отивате, за да мога да кажа на баща ви, ако ме попита?

Въпросът е формулиран почтително, но без съмнение, един грешен отговор би довел до по-непочтителни въпроси.

- Кажи му, че отивам да използвам гората като нощно гърне -