Стихотворения

Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,

наяве ли — не зная;

Сърце, сърце, смири се клето, —

от зло предчувствие обзето,

защо тревожно биеш ти?

Съдбата даде ли ти нещо,

че днес, настръхнала зловещо,

да може да го похити?

Животът ли? Ах, той един е —

и ти не искаш да премине

без диря някаква в света;

но колко пъти си, унило,

изстивало към всичко мило

и пожелавало смъртта?

и бягам аз разкаян; и само господ знай,
какво в безсънни нощи тогава ме терзай…